Вина- част 2

Втората част на анализа за вината в наказателното право разглежда нейните конкретни проявления – пряк и евентуален умисъл, самонадеяност и небрежност, както и особените случаи на комбинирана вина. В практиката на съдилищата често възникват спорове относно границата между непредпазливост и евентуален умисъл, която има решаващо значение за квалификацията и наказуемостта на деянието. Настоящият материал обобщава основните постановки и съдебни решения, касаещи тези разграничения.

Какво е вина?

Вината представлява определено психическо състояние на субекта на престъплението, заключаващо се в определено негово субективно отношение към самото деяние и неговите последици. Вината, като свойство на деянието представлява неговата връзка с дееца. Но не от гледна точка на авторството, а на субективното отношение на самия деец към извършеното от него противоправно деяние.

Вината винаги се проявява в една от следните си форми:

• умисъл, който може да бъде два вида – пряк или евентуален

• непредпазливост, която също бива два вида, съответно небрежност и самонадеяност.

 При евентуалния или косвен умисъл деецът не желае пряко настъпването на вредата, но го допуска. Тук общественоопасните последици не са пряка цел на дееца, а възможен допълнителен резултат на неговото деяние. Деецът се съгласява с настъпването им, преследвайки друга цел, която може да бъде както правомерна, така и неправомерна. Деецът дава предимство на пряката цел, желаейки да я постигне дори с цената на причиняване, като допълнителен резултат, престъпни последици, които са възможни, но не и неизбежни.

Видове вина

В зависимост от това дали решението за извършване на престъпление е взето непосредствено преди неговото изпълнение или не разграничаваме- внезапен умисъл и предварителен умисъл. Внезапен умисъл имаме, когато решението е взето непосредствено преди извършване на престъплението. Той е характерен за т.нар. ситуативни престъпления. Предварителен умисъл имаме, когато решението за извършване на престъпление е взето предварително (не е взето непосредствено преди извъшване на престъпление). Няма точно определен критерии колко предварително е взето решението- изводът трябва да е свързан с конкретния случай.

В зависимост от емоционалното състояние на дееца  към момента на вземане на решение за извършване на престъплението и към момента напривеждането му  в изпълнение умисълът бива: обикновен, предумисъл и афектен умисъл. При  обикновен умисъл  няма особености от гледна точка на емоционалното състояние на дееца към посочените два момента. При предумисъла лицето е взело решението за извършване на престъпление предварително, когато е било в относително спокойно, хладнокръвно състояние. Предварително е обмислил мотивите за и против престъплението. При афектния умисъл лицето е било в състояние на физиологичен афект, лицето е било под влияние на силна емиция, която му пречи да взима правилни решения.

 В зависимост степента на конкретизиране на обществено опасните последици в съзнанието на дееца умисълът бива определен, неопределен и алтернативен. Определен (конкретизиран) умисъл имаме, когато  деецът цели точно определен обществено опасен резултат и нищо друго. Неопределениат (неконкретизиран) умисъл е характерен за джебчийските кражби. Алтернативен умисъл-  при него се приема, че деецът преследва един от няколко възможни, но ясно конкретизирани в съзнанието му резултата.

В зависимост от това дали изпълнението на решението за извършване на престъпление се поставя в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие или не умисълът бива условен и безусловен. При условния умисъл изпълнението на решението за извършване на престъпление се поставя в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. При безусловен умисъл  изпълнението на решението за извършване на престъпление не се поставя в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие.

Втората форма на проявление на вината–непредпазливостта– също има своите разновидности.

Съгласно чл, 11, ал. (3) от НК:

„Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.”

При непредпазливостта се наблюдава недостатъчност на обмислянето и вниманието от страна на дееца, а също така и на неговата загриженост относно обществения ред и сигурност.

Съществуват и изключващи  вината обстоятелства. Те са определени факти от действителността, при чието наличие деецът не може правилно да я възприема и поради това не е в състояние да формира към своето деяние психично отношение, което да е съответно на обществените потребности. Изключващите вината обстоятелства не оправдават, а само извиняват извършването на деянието.

Каква е разликата между пряк и евентуален умисъл?

При пряк умисъл деецът предвижда и иска настъпването на резултата. При евентуален – предвижда го, но се съгласява с възможността да настъпи.

Какво представлява непредпазливостта?

Това е форма на вина, при която деецът не желае резултата, но го допуска поради небрежност или самонадеяност – преценя погрешно възможността да го предотврати.

Може ли едно деяние да бъде извършено при комбинирана вина?

Да, в някои случаи различните последици могат да се дължат на различни форми на вина (например умисъл към едно последствие и непредпазливост към друго).

Наказатален адвокат Добри Райков предоставя правна помощ по наказателни дела.

Нуждаете се от правна помощ? Свържете се с мен.
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com