Правото на свобода на словото и изразяването

Правото на свобода на словото и изразяването е една от основните гаранции в демократичното общество. То е защитено от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл. 10 ЕКПЧ). Това право включва свободата да се изразяват мнения, да се търси и разпространява информация, но също така предполага и отговорност — особено когато става дума за клевета, обида или накърняване на чужди права.
В адвокатската практика на Адвокат Добри Райков често се поставя въпросът за границата между свободата на изразяване и защитата на личното достойнство, както и за ролята на съда при намиране на баланса между тези две ценности.

Кога изразяването прераства в престъпление?

В чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за правата на човека е заложено правото на свободно изразяване което не може да бъде ограничено освен, ако е установено в закон, и е необходимо в демократично общество. В българския правен ред първото условие намира проявление в случаите на засягане на честта и доброто име по смисъла на чл.146 и чл.147 от НК- престъпленията обида и клевета. Според Европейския съд по правата на човека в делото Хендисайт срещу Великобритания, относно второто условие, е приел, че

„Свободата на изразяване съставлява една от съществените основи на демократичното общество, едно от базовите условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При условията на ал.2 чл.10, тя е приложима не само към „информацията“  и „идеи“, които са приети благосклонно или с безразличие, но също и към тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или която и да е част от населението.“

Свободата на словото в Конституцията и ЕКПЧ

Предизвикателството пред българските съдилища е да преценят дали информацията която притеснява или шокира, такава каквато е посочено в ЕКПЧ и в цитираното дело на ЕСПЧ, макар и да попада в категорията на „свобода на слово“ се явява  невярна от една страна, а от друга страна представлява приписване на позорно обстоятелство или престъпление- деяние което е наказуемо по чл. 147 НК. От друга страна следва да е налице граница между „свобода на словото“ и обидата, като тази граница се пресича когато целта на едно мнение прерасне от критика в такава целяща да урони честта и достойнството на отсрещната страна. Поради тези причини се разкрива необходимостта в ограничаване на правото на изразяване по чл.10 ал.2  от ЕКПЧ за защитаване на достойнството и доброто име на лицата. Отражение на това ограничение са инкриминираните деяния – обида и клевета.

За консултация относно правните измерения на „свобода на словото“, както и във връзка с престъпленията „Обида“ и „Клевета“ може да се обърнете към адвокат специалист по наказателно право. Аз, адвокат наказателно право Добри Райков, разполагам с нужните знания, умения и опит да съдействам с вашия казус.

Може ли журналист или гражданин да бъде осъден за изразено мнение?

Да, ако изразеното мнение съдържа клевета или обида, които засягат личното достойнство на друг човек. Законът допуска ограничения на свободата на изразяване, когато тя засяга репутацията и правата на другите (чл. 10, § 2 ЕКПЧ).

Каква е границата между критика и клевета?

Критиката е допустима, когато изразява оценка или мнение, основано на факти и обществен интерес. Клеветата е неверно твърдение, представено като факт, което уврежда честта и доброто име на дадено лице.

Как може адвокат да помогне при обвинение за клевета или обида?

Адвокатът изготвя защитна стратегия, анализира съдържанието на публикацията или изказването, търси доказателства за липса на умисъл и за обществен интерес, и представлява клиента пред съда.

Свържете се с мен.
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com