Клиент е спрян за проверка, като в негово притежание е имало една цигара с марихуана. Същият е бил веднага задържан със заповед за задържане за 24 часа. След освобождаването му заповедта бе обжалвана пред съда.
Съдът отмени заповедта за задържане, като се разкри, че същата не е подписана от органа който я е издал. На клиента му бяха присъдени разноските направени за адвокатски хонорар, както и обезщетение по ЗОДОВ за неправомерно задържане.
След акция на СДВР клиент е задържан със заповед за 24 часа. Заповедта бе обжалвана пред съд, тъй като не отговаряше на законовите изисквания в чл.72 и чл.74 от ЗМВР. В хода на съдебното производство посочих, че според Решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Следва да се отбележи, че самото задържане не е самоцелно, и е трябвало да бъдат описани обстоятелства които го налагат.
В случая, клиентът ми е съдействал на полицейските органи и въпреки това е бил задържан. Същият е с установени данни и адрес, и не е оказвал съпротива. В порочната заповед липсват обстоятелства обуславящи целта на задържането. Същият не може да разбере въз основа на така оформения акт, поради какви причини е задържан. Още повече, недопустимо е тези пропуски да се попълват при едно обжалване и запознаване с административната преписка.
Следва да се отбележи и ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. PIKAMÄE представено на 12 януари 2023 година(1) Дело C‑608/21 Наказателно дело от административен характер със страни XN и Полицейски орган при 02 РУ СДВР:
„член 6, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, прилагана съобразно установената в съответната държава членка съдебна практика, съгласно която основанията за задържането на заподозряно лице или обвиняем не трябва непременно да бъдат посочени в писмения акт за задържане, а могат да се съдържат и в други документи, с които заинтересованото лице ще се запознае само ако оспори законосъобразността на този акт по съдебен ред. Действително тези основания трябва да му бъдат съобщени толкова бързо, колкото е необходимо, за да му се даде възможност, ако желае, да подаде жалба, и във всички случаи преди първия разпит от полицията.“
И „на арестуваното или задържаното лице трябва да се предостави, без да се нарушава ходът на текущото разследване, цялата необходима информация, за да може да оспори ефективно лишаването си от свобода и по този начин да упражни ефективно правото си на защита. Тази информация следва да съдържа като основание за арест или задържане описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото на настъпване на фактите, както и формата на участието на лицето в престъплението, в чието извършване е заподозряно, и неокончателната правна квалификация, дадена от компетентния орган“.
Тези европейски стандарти не бяха изпълнени. Решаващия съд прие моите аргументи и отмени заповедта, като
присъди разноските за адвокатско възнаграждение направени от клиента.
Контакт:
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com
0889508502
