Протокол за доброволно предаване
При извършване на дейност по разследване и разкриване на престъпления, един от способите за събиране на доказателства е тяхното изземване. То може да бъде осъществено по няколко начина, но в настоящата статия ще се фокусирам върху доброволното предаване на веществени доказателства с т.нар. „протокол за доброволно предаване“.
Какво всъщност представлява протоколът в юридическия свят ?
Протоколът се съставя в писмена форма и отразява действията, извършени от и пред съответния орган, както и за обективирането на установените от органа факти и обстоятелства. При спазването на формалните изисквания по съставянето на протоколите същите се ползват с доказателствена сила и тежестта по оборване на удостоверителните изявления, съдържащи се в тях се носи от лицето, което ги оспорва. И щом се нарича „протокол за доброволно предаване“, значи с този документ се удостоверява предаването на някакви предмети без упражнена държавна принуда. Или иначе казано, лицето по своя воля дава на разследващите органи търсените от тях предмети-веществени доказателства.
След като вече определихме какво представлява протоколът за доброволно предаване, е ред да се занимаем с проблемите свързани с него. Най-съществения от тях е невъзможността действията свързани със съставянето на протокола, и съответното фактическо предаване да се проверят в хода на съдебното следствие.
Какъв е редът за изготвяне на протокол за доброволно предаване?
ВАЖНО! Редът за изготвяне на този протокол не е регламентиран в НПК. Стига се дори по-далеч, като ВКС в Решение №97/2011 г. 3-то НО и Решение №14/2011 г. 3-то НО, е приел че
„няма изискване протоколът за доброволно предаване да бъде съставен от разследващ орган, тъй като това не документ, регламентиран в НПК. Няма пречка неговият съставител да бъде свидетел по делото.“
От всичко това следва, че при изземване на веществени доказателства и приобщаването им по делото с протокола за доброволно предаване, в много по-малка степен, дори нищожна, е осигурено правото на защита на обвиняемия. В контраст, при изземване на доказателства с протокол за претърсване и изземване е нужно, както протоколът да бъде съставен от разследващ орган, така и същият да бъде подписан от двама свидетели /поемни лица/, които трябва да следили за законността при фактическото претърсване и изземване, както и цялото това действие да бъде одобрено от съд. При доброволното предаване нито има свидетели, нито има разследващ орган, нито има съд.
Една съвсем често срещана ситуация е предаването на наркотични вещества /марихуана напр./ доброволно с протокол за доброволно предаване. Делата които започват по този начин в повечето пъти завършват с осъдителна присъда или споразумение /признаване на вина/. Но дали това предаване е било наистина доброволно? Дали не е бил упражнен полицейски натиск, че дори и насилие, за да се предаде доброволно? На тези въпроси отговори няма, а и не могат да се търсят в съда, защото законодателят не е предвидил нито един механизъм за проверка на протокола за доброволно предаване. Единственото правилно действие, когато едно лице бива задържано, е да се свърже с адвокат по наказателно право.
Наказателен адвокат Добри Райков предоставя правна помощ по наказателно право в случаите на предаване с протокол за доброволно предлагане.
Контакт:
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com
