Опит за престъпление – кога се носи наказателна отговорност и какъв е размера на наказанието?
На първо място трябва да уточним какво точно представлява „опит”. Наказателния кодекс го дефинира по следния начин: Чл. 18, ал. 1 НК:
„Опитът е зачпочнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.“
За повече яснота, ще посоча и пример: двама човека се разминават по улицата, като единия се опитва да дръпне чантата на другия и да я открадне, но потърпешвия реагира навреме и успява да спаси чантата. Макар деецът да се е насочил умишлено към извършване на престъплението кражба, по независеща от него причина не е успял. В този случай, несполучливия крадец ще отговоря за извършено престъпление кражба, което обаче е останало на стадий опит.
Какво обаче ще бъде наказанието?
На този въпрос отговоря ал.2 на чл. 18 от НК.
„При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините поради които престъплението е останало недовършено”.
Това означава, че размерът на наказанието се определя спрямо обстоятелствата поради които престъплението е останало недовършено. В практика е често срещано наказанието да бъде значително по-леко от предвиденото, което е в синхрон с принципите на хуманиза. В тази насока отбелязвам и чл. 58, б. „а“ НК във връзка с чл. 55 от НК в който е предвидена възможността за определяне на наказание под най-ниския предел на това, което е предвидено за довършеното престъпление или за замяна на предвиденото наказание за довършено престъпление с по-леко по вид наказание.
Трябва да отбележим и разкликата между довършен и недовършен опит, както и между годен и негоден опит. Довършен опит имаме, когато деецът е извършил всичко което е зависело от него за да настъпят врените последици от престъплението, но поради една или друга причина те не са настъпили. При недовършения опит, деецът е започнал извършването на престъплението, но не е успял да го довърши, и това е причината поради която престъплението е останало недовършено. Годният опит, от самото си име, означава, че действията на дееца са годни за да се извърши престъпление с тях, а негодният опит е точно обратното.
Ако деецът се откаже от извършване на престъплението доброволно?
Тогава носи ли се наказателна отговорност? Алинея 3 на чл. 18 от НК ни дава отговор: „При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или
б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.”
Довършен или недовършен опит
Налице е разлика при отказ от довършен или недовършен опит. За недовършения опит е характерно, че деецът не е довършил изпълнителното деяние и той се отказва да го довърши по собствена подбуда Това е достатъчно, за да не настъпят престъпните последици, защото няма да се формира причината за тяхното настъпване. Крадецът от нашия пример посяга за чантата, дори успява да я хване, но преди да я дръпне и потърпешвия дори да се усети, се отказва. В този случай наказaния няма, защото не се носи наказателна отговорност.
Друго е положението при довършения опит, когато изпълнителното деяние е довършено и са налице всички обстоятелства за настъпване на негативния резултат – кражбата на чантата. Поради това законът предвижда деецът реално да е предотвратил престъпните последици от деянието. В нашия пример, крадецът дърпа чантата, тръгва на бяга с нея, но решава да спре и да я върне. В този случай, наказателната отговорност не се носи. Но има случаи когато, деецът решава да направи всичко зависещо от него да предостврати вредните последици, но все пак те да настъпят и престъплението да е довършено. Чантата е открадната, изхвърлена, а ценностите продадени. Колко и да иска крадецът да ги върне на пострадалия, това вече е невъзможно. В такъв случай наказателна отговорност има, като действията на дееца по предотвратяване на негативния резултат, могат да бъдат само смекчаващи вината обстоятеслтва.
На последно място, се спирам и на хипотезата при която опитът сам по себе си преставлява престъпление, отразена в чл. 19 от НК. Класическия пример е опитът за грабеж. Грабежът сам по себе си е двуактно престъпление /1.принуда + 2.Кражба/, но ако е останало само на стадий опит, и например само е упражнена принуда, то деецът ще отговоря за това престъпление.
Наказатален адвокат Добри Райков предоставя правна помощ по наказателно право в случаите на обвинение в опит на извършване на престъпление.
Контакт:
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com
