Какво е вина?
Вината е понятие, което е свързано с вътрешния живот на хората и логично тя да е предмет на психологията и етиката. Но вината е и правно понятие, разработено доста по-опростено и схеметизирано, за да бъде прагматично и работещо.
Вината, като част от психическата страна на деяниета с общественоопасен характер, се формира като специфично отношение на дееца към своето деяние и неговите неговите последици, като се обособява като самостоятелен елемент в състава на престъплението. Въпросът за вината може да се поставя само тогава, когато има налице извършено конкретно общественоопасно деяние, което е запретено от закона.
От чл.9 и чл.11 от НК могат да се направят определени изводи относно съдържанието и същността на вината. Вината е едно от съществените качества на престъплението, един от елементите, които в тяхната съвкупност определят неговата същност.
Форми на вина
Вината характеризираща виновното извършване на общественоопасното деяние, се проявява в две форми:
- Умисъл
- Непредпазливост
Всяка от тези две форми на вината се подразделя на свой ред на 2 вида. Според чл.11, ал.2 НК умисъла бива пряк и евентуален (косвен). Според чл.11, ал.3 НК непредпазливостта бива: самонадеяност (съзнавана непредпазливост) и небрежност (несъзнавана непредпазливост).
Едно определение на вината дава и НК на ГДР в чл. 5, ал. 1:
“ Деянието е извършено виновно, когато деецът, въпреки че има възможност за поведение, съобразено с интересите на обшеството, действа безотговорно и осъществява предиден в закона състав на престъпление или нарушение”.
Вината е сложно явление и при разглеждането й се признава съществуването на две страни-интелектуална и волева.
Интелектуалната страна обхваща съзнаването или несъзнаването на собствените деяния, както и възможността и необходимостта от съзнаване от страна на извършителя както на конкретните действия, така и на техните последици.
Волевата страна се изразява в искане или допускане да се случат противообществените последици от правонарушението. В едни случаи извършителят на деянието , с което се осъществява правонарушението иска или допуска неговите противообществени последици. В други случаи той не предвижда настъпването на противообществените последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвуду,или като е предивиждал настъпването на тези последици,е мислел да ги предодврати.
Вина и деяние
Вината и деянието се отнасят по между си като част към цяло, защото психичните процеси формирали вината като субективно отношение са същите, които съставляват психичния механизъм на деянието. Поради това вината може да се изрази само чрез конкретно деяние.
Легалното определение за умисъл се съдържа в чл. 11, ал. 2 от НК, което гласи:
„Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици”.
Пример за пряк умисъл е, когато правонарушителят стреля с огнестрелно оръжие, за да убие. Това е най-тежката и най-строго санкционираната форма на вината, тъй като наред с обективно наличните вреди има и субективната осъзнатост, целенасоченост и волева обвързаност на извършителя с действията и последиците им. Това е случай на вина в най- изчистен вид- деецът трябва да понесе санкция, като бъде подведен под отговорност не просто заради обективното наличие на вредоносен резултат, но и заради опорочеността, противоправния характер на субективния му свят и мироглед,защото той е обществено опасен и не подлежи на вписване във всеобщо организирания правен ред.
Наказатален адвокат Добри Райков предоставя правна помощ по наказателни дела.
Контакт:
Денонощна правна помощ
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев 7А“
телефон: +359 889 508 502
email: dobriraykov@gmail.com